Руните

Руните са древна келтска магическа система, която показва основните сили в природата, изобразени чрез питкограми. Според едно древноскандинавско предания руните са дар от Бог Один – така се казва и едно от най-известните методи за гадание. Според легендата, бог Один прекарал девет дни на световното дърво Игдрасилс, измъчван от глад и жажда, докато не забелязал руните. След това ги дал на хората, затова и древните са вярвали, че са подарък. През тези времена хората получавали знанията си от друиди-магове. Използвайки руните маговете помагали за реколтата, лекували, предсказвали. Рисунки на руни се срещат в праисторичски пещери. Руните са се използвали за предсказания, магии, като чрез руните са се призовавали природните сили. Към втори век пр.н.е. е руните са били съпоставени със звуци от езика и така се е създала “руничекса” азбука. Съществуват различни видове рунически азбуки, в които броя на руните е различен- от 16 до 32. Традиционно за гадаене се използва древно-германският вариант, наречен още Старши футарк, състоящ се от 24 руни, разделени на три групи от по осем, наричани аети. Трите аета са наименовани на три от скандинавските богове, а именно: Ает на Тир, Ает на Фрей и Ает на Хагал. Руните били по-скоро метод за заклинания и инструмент за предсказания отколкото средство за писане. На територията на Британските острови руническата магия и писмо се появяват през пети век пр.н.е. , но те променят руните и създават собствен рунически ред. Допълвайки оригинала са се получили 28 руни (англосаксонски руни). По късно през девети век се създава още един англо санксонски “комплект” руни, които били 33 на брой. В скандинавските страни руните също са променени. Появили се седем азбуки. Често “малки” руни се наричат именно скандинавскита преработка. Всички руни си имат имена, които отразяват тяхната същност. До наши дни са достигнали имената на ранните и късните англосаксонски руни и късно средновековната “готическа” реконструкция. С въвеждането на Християнството и разпространяването на латинската азбука, руническото писмо (и магия) били потулени и забравени. Едва през петнайсти век те се “откриват” отново въпреки, че тези, които са използвали руните ревностно са се криели. Руните, освен за предсказване на бъдещето, се използват и за неговата промяна, но това е част от келтската магия и освен това е доста опасно, и за това се прави само от професионалисти магове. Руни - това е древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещат изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за предсказания и магии от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили чрез призоваването им със съответната руна. Доста по-късно (около ІІ в.пр.н.е.), руните били съпоставени със звуковия ред на езика и така била създадена руническата азбука. Нейната поява била свързана с развитието на търговията със средиземноморските народи. Съществували няколко различни рунически азбуки, но най общата - Германската, или Главния Футарк, получила названието си от първите шест букви F*U*TH*A*R*KV Тя съдържала 24 букви и била разделена на три групи руни - 8-фреи, 8-хагана и 8-тира. Според древноскандинавско предание, руните са дар за хората от Бог Один. Той ги бил видял на деветия ден след като сам се забол с копие за Дървото Иггдрасил и познал велики тайни. В тези времена хората получавали своите знания от друиди-магове. Използвайки руните те помагали за отглеждането на посевите, лекували, благославяли, предсказвали. За хората руните били величайшо тайнство в пълния смисъл на думата. Известната връзка с природните сили и енергии във Вселената, описвани в митовете, многовековната вяра, богослужения и ритуали дали на руните огромна сила. Те били в голяма степен заклинания и инструменти за гадаене, повече от колкото средство за писане. Знаменития римски историк Тацит в своята книга “Германия” (98 г.пр.н.е.) е описал как германците са предсказвали бъдещето. На територията на Британските острови руническото писмо и магия са се появили в V в.пр.н.е. Неудовлетворени от Футарк, британските друиди създали собствен рунически ред, като преработили и допълнили оригинала. Така се появили ранните англосаксонски руни - 28 на брой. По-късно, в ІХ в., бил създаден още един англосаксонски строй от 33 знака. В Скандинавия руните също били променяни. Появили се около седем азбуки: 2 в датски стил, 5 в шведско-норвежки. Именно тези скандинавски преработки на Футарк, често се наричат Малки Руни. Всички руни имат имена, които, според възможностите на езика отразяват тяхната вътрешна същност. До наши дни са достигнали имената на ранните и късните англосаксонски руни и късно средновековната “готическа” реконструкция. Имената им според Футарк, истинския магически строй, са изгубени. С въвеждането на християнството и разпространението на латинската азбука, руническото писмо и руническата магия бързо изгубили своето значение, въпреки че са просъществували доста дълго (до ХV в.) Но какво е допринесла жертвата на Один? Несъмнено, пред него се е открил сакралния смисъл на тези тайнствени символи - така се е родило и руническото искуство. Древните скандинавци имали голям шанс да станат основен народ в европейската цивилизация. Всичко се свеждало до това, че разгромения и разграбен Рим не би могъл да играе кой знае колко значителна роля в съдбата на континента. От ІV до ІХ в. нормандите извършвали успешни набези на територията на Южна Европа. Под тяхните удари падали градове и замъци във Франция и Италия. Те покорили и Англия. Именно скандинавските конунги започнали основаването и на Русия. И всичко това, защото викингите използвали свещенния дар на Один. Руните им помагали да показват невероятна сила в боя, да прилагат хитрост и самоотверженост, пренебрегвайки собствения си живот. Но християнството се появило и къде с милосърдие и ласка, къде с реални материални блага, успяло да завладее душите на нормандите и европейската цивилизация най-после засияла със своя блясък. Въпреки всичко руните не престанали да вълнуват хората със своята тайнственост и магичност, и най-накрая, в ХХ в., те отново се възродили. В Германия. РУНИЧЕСКИ ПИСМЕНОСТИ Терминът “Руническо писмо” има условен характер и е наимено-вание, възприето от изследователите на писмо, което се появява някъде около ІІІ в. от н.е. и се използва от германските, скандинавските и британ-ските народи, а по-късно в VІ в. и от тюркските народи. Названието е свързано със старогерманския корен “ru" или готското “runa”, означа-ващо “тайна”, а също и със съвременото немско raunen, означаващо “тайнствен шепот”. Древните германци приписвали магическа сила на тайнствените знаци, нанесени на оръжия, скъпоценни украшения надгробни камъни и др. Подобно е значението на думата и в скандинавските и англо-саксонски езици. В древните германски саги често се срещат епизоди, описващи ма-гическата сила на руните. Известни са даже и трактати за използване на руническата писменост за магия. Някои изследователи са на мнение, че руническото писмо е имало и по-широко приложение в законодателство-то, договорите и личната кореспонденция. Противоречиви са становищата на изследователите за произхода на руническото писмо. Много от тях са на мнение, че изобретатели на руническите знаци и писменост са готите, в периода, когато са били в региона на Украйна и Крим - ІІІ в. от н.е. Други изследователи ги свързват с ита-лийските писмени знаци, съществували и използвани преди въвеждането на латинското писмо. Най-старите рунически надписи, намерени в Евро-па, са датирани ІІІ-V в. от н.е., а периодът на използването на руническо-то писмо в някои страни е почти до 18-19 в. Териториите, където са открити артефакти с рунически надписи са Австрия, Германия, Франция, Дания, Швеция, Норвегия, Британските ос-трови и Исландия. От друга страна, задачата на изследователите се услож-нява от обстоятелството, че такива писмени знаци в VІ в. се появяват да-леч на изток, в региона на Алтай и датировката на артефактите показва тяхното придвижване на запад до региона на Кавказ и северното Причер-номорие - ІХ-ХІ в. Досегашните усилия на изследователите определено доказват ет-ническата и езикова принадлежност на знаците, но нерешен въпрос си остава техният произход. Това поражда и някои ожесточени дискусии. Част от писмените знаци на старите българи, в продължение на почти два века, ту ги включваха, ту ги изключваха от тази дискусия. И сега, дори и в научните среди, свързан с писмените знаци на старите българи, битува терминът “рунически знаци” и “руническо писмо”. За разлика от нашата “наука”, трябва да отбележим, че сериозните изследователи на този проблем не включват понятията “български” и “славянски” руни /1/, /2/. Това, разбира се, съвсем не е случайно, защото опира неизбежно до проблема за преиначаване на историческата истина. Историческите факти: Главният противник на Римската империя в експанзията на северо-изток е държавата на сарматите = българите. (вж. по-долу: Римската импе-рия и сарматите = българите в периода І в. пр.н.е.-V в. от н.е.). След разпадането на империята на Александър Македонски и гърко-бактрийското царство в Средна Азия, възникват две нови империи: Парфия (Партия) на митридатите и кушанската империя на сарматите = българите. В "Българските летописи - Джагфар тарихи” за основателя на кушанската империя кан Кашан е казано следното: “...Кашан е син на кан Джал и е потомък на Албуга Сигер кан. Неговата майка е масагетска принцеса... Извършил походи на изток... до река Хин (Инд)... На запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ, Персия и Мала Азия (том ІІІ. стр.87, 8Cool. /3/. Кан Кашан извършил реформа на по-старата писмена система на сарматите = българите (Вж.: Принципна схема на историческо-то развитие и приложение на писмените знаци на старите българи). Основната същност на реформата на кан Кашан в края на ІІІ в. пр. н.е. е, че той разделил древните писмени знаци на сарматите = българите, които от времето на неговия предшественик Самар (VІІІ в. пр. н.е.) носят наименованието “САМРА”. Тези писмени знаци на сарматите = българите са били известни и на околните племена и народи, а старите гърци вместо “Самра”, са произнасяли термина “Тамга” или може би “Тангра”, което е свързано с върхов-ния бог на сарматите = българите. Кан Кашан определил знаците, които да се използват за държавната кореспонденция и обществени контакти. Те били наричани “кашанско писмо” или “куниг”. Той отделил знаците с магическо и религиозно значение, които продължавали да се наричат “Самра” или “Тамга”. Държавната стратегия на двете империи - Парфия и Кушан, била да владеят и контролират монопола на търговския обмен между Изтока и Запада. Парфия владеела южните търговски пътища през териториите на бившата персийска империя. Кушан владеела северните търговски пъти-ща от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерно-морие и поречието на реките Волга, Дон и Дунав – в посока Скандинавия, средна Европа и Рим. Римската империя води поредица войни за овладя-ването на тези търговски пътища. За преодоляването на римската агресия сарматите = българите търсят и намират съюзници, каквито са: масагетите (росомони), котрагите, готите, хуните и др., а като търговски партньори имат връзки с франки, германи, скандинавци и др. Това съвпада с времето на възникване на европейските рунически писмености, като споменатите контактни народи са приели част от писмените знаци на старите българи (кашанско писмо, куниг). Същевременно, обаче, те са въвели тези знаци в по-кратка система, т.е. азбука, по подобие на гръцката и латинската писмени системи, приспособени към езика на съответните народи. Под влия-ние на сарматските = българските знаци (Самра, Тамга) с магическо и ре-лигиозно значение, те възприели магическото им и религиозно значение и за своите знаци, отразено в старогерманския корен “ru” или готското “runa”, означаващо “тайна”. След първия неуспешен опит за завладяване на северните търговски магистрали от римския диктатор Сула (85 г. пр. н .е.) следват неуспешните нашествия на Помпей (65 г. пр. н. е.), Крас (55-53г. пр. н. е.), Антоний (36-35г. пр.н.е.), Тиберий, Клавдий, Нерон и Домициян. Най-ефективен резултат сякаш постигнал император Траян (98-117г. от н.е.). Неговите военни успехи са представени в монументален вид - Траяновата колона в Рим. На тази колона са изобразени във вид на релефи неговите противници - сарматите = българите. На фрагмента с бойните доспехи на тези негови противници има знаци от двете системи – “Куниг” и “Тамга”. Римските атаки в североизточното Евро-Азийско пространство и упоритото съпротивление на сарматите, с бронирани конници, които достигат численост 0 хиляди бойци, прави силно впечатление на околните народи. Катастрофална е съдбата на войските на император Деций (249-251). След историческата битка и в интерес на търговските и културни отношения, околните народи, а най-вече германите и скандинавите прие-мат част от писмените знаци, както и част от религията, митовете и леген-дите, както и елементи от културата и морала на сарматите = българите.